ТЕЦ-овете произвеждат големи количества отпадъчни продукти под формата на токсични въздушни замърсители като въглероден диоксид и серни и азотни оксиди, които са потенциално опасни за хората, изложени на тяхното влияние. Освен това при производството на енергия се отделят пепел и шлака, които са токсични за почвата и водите, в които попаднат и оттам да се отразят отрицателно на многообразието в екосистемите.

ЕС е поставил изискване за 40% намаляване на въглеродните емисии до средата на 2026 г., а това означава затваряне на 50% от въглищните централи и закриването на работни места, които са ключови за икономиката на редица региони в България.

Освен това България трябва да затвори 90% от ТЕЦ-овете си до 2038 г. ( “Марица 3”, ТЕЦ “Марица-изток 2”, “Бобов дол”, AES 3C Марица-изток 1”, “Контур Глобал Марица-изток 3”, БРИКЕЛ, “Република”, “Русе Изток” и “Топлофикация Сливен”) и така да се лиши от енергийна независимост.

Какви решения за съхранение и управление на отпадъчните продукти и за минимизиране на вредите от тях могат да се предложат, без да се налага затваряне на ТЕЦ-овете?